Психоанализата на Зигмунд Фройд
Характеристики на грешките и техники на остроумията
Пропускът в паметта е последица е последица от дейността на защитния механизъм изтласкване. Тъй като мотивите както и самото действие на несъзнавани човек няма никаква представа какви са причините за забравянето и може да ги препише на случайност, умора и т.н.
Така например грешките на езика или грешките при писане могат да се появят след неуспех да бъде изтласкана някоя мисъл. В такъв случай говорещият или пишещият изразява онова, което иска да каже или напише въпреки опита си да го прикрие.
Независимо от това дали грешката изглежда разбираема нейното тълкуване трябва да се подкрепи от асоциациите, на човека, който я прави. Прибягването до асоциациите е необходимо, особено в случайте, когато грешките не стават веднага ясни.
Причина за грешките при писане или говор се преписват на невнимание, умора и т.н. Фройд е отчитал тези фактори, но им предава второстепенна роля. Той обаче е бил убеден, че основна роля в появата на грешките играят несъзнаваните психични процеси. При различните грешки могат да се открият белези на първичния мисловен процес на изместване, представяне нацялото чрез част и обратно, представяне на идеята чрез аналогия или противоположна идея, както и на символността в психологичен смисъл. Всеки от тези процеси по отделно или в комбинация може да определи крайния вид на грешката.
Като заключение може да се каже, че грешките от всекидневието са резултат от неспособността на Егото да интегрира в хармонично цяло разнообразните процеси активизирани в психиката в определен момент. Тези несъзавани психични процеси, които се противопоставят на интегрирането, получват известна независима изява чрез мислите или поведението във вид на грешки. Понякога те произлизат Егото, друг път от Ида или от Суперегото / това са трите структори на психиката според Фройд/. Те могат да са продукт на две или на три от тези части на психичния апарат.
Oстроумията подобно на грешките са познати явления от всекидневието. Фройд показва, че във всяка поява, че във всяка поява на хумор главната роля играе първичният мисловен процес. Той прилага гениална техника. Преразказва вицовете с езика на вторичния мисловен процес, без да променя съдържанието, в следствие на което духовитостта им изчезва напълно.
В хумора присъстват характеристики на първичния мисловен процес като изместване, сгъстяване, противопоставяне, използване на символизми и други. Първичният мисловен процес е форма на мислене характерна за детството. Той постепенно се измества от вторичния процес, затова може да се каже, че остроумието връща от части както у автора, така и у слушателя доминиращата роля на първичния мисловен процес т.е. остроумието води до частична регресия на Егото.
При хумора регресията се стимулира от самото Его. Като обобщение можем да кажем, че създателя на вицове изразява идеи с помощта на частична регресия и под влияние на първичния мисловен процес. Полученият образ или концепция са изказани чрез езика на вторичния мисловен процес т.е. чрез думи. Слушателите разбират хумора, защото временно временно регресират до първичния процес.
Зигмунд Фройд изтъква, че съдържанието на вица също е важно. Характерно за него е , че се състои от връждебни и сексуални мисли, които Егото отхвърля при създаването или слушането на вица. Включват се оралните и аналните компоненти на сексуалността, заедно с фаличните и гениталните. Технически вицът служи за освобождаване на несъзнателни тенденции, които не могат да се проявят. Техниката на вица позволява задоволяването на определено количество сексуална енергия, което иначе е невъзможно в подобна ситуация.
Ако направим сравнителен анализ на остроумията грешките ще установим, че те са твърде сходни. И при двете се наблюдават несъзнателни тенденции; и при двете основна и характерна роля играе първичния мисловен процес. Разликите се състоят в това, че при грешките появата на несъзнателни тенденции се дължи на временна неспособност на Егото да контролира тези тенденции.
Грешките се появяват въпреки волята на Егото. При остроумието Егото или създава, или доброволно разрешава временен или частичен регрес до първичния процес и по този начин дава възможност за моментно отпадане на защитните мерки, което позволява появата на иначе забранени импулси. Егото създава и цени остроумието. Друга разлика е, че несъзнаваните тенденции идват от И-да, Егото или Суперегото.
Структурна теория за психиката на човека. Основни функции на „То и „ Аз “. Взаимоотношения между „ То “ и „ Аз “.
В най- ранната си схема Фройд три различни системи- несъзнавано, предсъзнавано и съзнавано. Фройд смята, че белегът осъзнатост е недостатъчна основа за разграничаване между различното психично съдържание и отделните психични процеси. Основанието за това е съществуването на два вида психично съдържание и психични процеси, които не са съзнавани и които се различават по между си по динамични и фунционални критерии.
Тези от първия вид не се отличават съществено от съдържанието на процесите, които се намират в съзнанието във всеки един момент. Те могат да бъдат съзнавани само с усилие на волята. Същевременно онова, което е съзнавано в определен момент предства да бъде съзнавано в следващия, когато вниманието се отклони от него.
Втория вид психично съдържание и психични процеси, които са несъзнавани се отличават от първия по това, че те не могат да станат съзнавани въпреки усилията на вниманието. Достъпът им до съзнанието е преграден от вътрешна психична сила.
Откритията на Фройд се отнасят до системата на несъзнаваното. Психоанализата се нарича „ дълбинна психология “ т. е. психология на несъзнаваното. Тя е психология, чиито основен интерес са съдържанието и процесите на психиката, които са отделени от съзнанието от психична сила. Фройд установява, че съществуват и други критерии, които могат да се използват за разграничения в съдържанието на психиката.
Те създават възможност за по- хомогенни и практични класификации. Така Фройд създава нова хипотеза. Структурната хипотеза групира психичните процеси и психичното съдържание в зависимост от функционални критерии и търси фукционалните им различия. Всяка отделна психична структура е група от взаимосвързани процеси и съдържания на психиката. Фройд различава три функционални групи, които нарича Ид, Его и Суперего.
Идът се състои от психични представители на нагоните, Егото от онези функции, които свързват индивида с околната среда, а Суперегото от моралните предписания и идеалите, към които се стремим. Нагоните съществуват от момента на раждането. Егото и Суперегото започват да се развиват след раждането. Функциите на Егото при зрелия човек включва при зрелия човек вклюва голям брой прояви като стремежът към удоволствие, навиците, съобразяването с изискванията на обществото, интелектуалните, естетическите и художествени интереси.
Първоначалният интерес на детето към околната среда се основа на това, че тя е потециален доставчик на удоволствия. Тези съставни части на психиката, които се насочват към изследването на външната среда постепенно се превръщат в това, което наричаме Его. Егото се насочва към околния свят с цел с цел да осигури задоволяване на Ид-а.
Контролът над моториката, възприятието, емоциите и мисленето се усложняват в процеса на психичното развитие. Това е характерно за всички функции на Егото. Факторите отговорни за прогресивното им разгръщане могат да се разделят на две групи:
- Съзряването на нервната система.
- Натрупания жизнен опит.
Натрупаният опит е свързан с индификация с обектите и с хора от обкръжението. Индификацията е процес, при който индивидът започва да наподобява друг човек и да приема негови качества. Индификацията е важна страна на отношенията с обектите особено в ранното детство.
В психоанализата се използват термините първичен и вторичен процес. Първичният процес може да се отнася до определен вид мислене характерен за малкото дете с незряло Его. Вторичният процес е характерен за зрялото Его. Най- характерното за катексиса при първичния процес, е че той е твърде мобилен. Тази подвижност на катексиса определя две основни черти на първичния процес:
- Тендеция към незабавно разтоварване на катексиса.
- Лекотата, с която катексисът може да бъде пренасян към други пътища за разтоварване, дори ако първоначалните обекти за задоволяване станат недостъпни.
Първата характеристика доминира в ранното детство, когато Егото е още незряло. Изследвания показват, че тенденцията за незабавно разтоварване на катексиса е характерна за Ид-а до края на живота.
Втората черта е лесното заменяне на един начин на разтоварване на катексиса с друг. Пример за това е бебето, което смуче пръста си, когато отсъстват майчината гърда или беберона.
Основни теоритични хипотези. Психологически детерминизъм и несъзнавани психични процеси. Методът на свободните асоциации.
Както във всяка научна дисциплина, така и в психоанализата различните хипотези са взаимно свързани. Някои от тях са основни други общоприети, а трети по своята значимост изглеждат централни и се приемат за основни психични закони.
Две от тези основни и многократно потвърдени хипотези са хипотезата за психичния детерминизъм / или за причинността на психичните явления /, и хипотезата, че съзнателната психична дейност, по- скоро изключение отколкото правило при психичните процеси. Според Фройд несъзнаваните психични процеси преобладават и са от изключително значение както за нормалното функциониране на психиката, така и за отклоненията в нея.
Психически детерминизъм означава, че в психиката ни нищо не става случайно и без връзка. Всеки психичен процес се предхожда от друг или се причинява от него. Психичните явления само изглеждат само изглеждат случайни и независими. В психичният процес няма нищо, което да не е във връзка с останалите явления.
Двете хипотези са така свързани по между си, че е почти невъзможно да се разглеждат по отделно. Това се дължи на факта, че по голямата част от психичната ни дейност е несъзнавана, т.е. незабелижима за нас, което е и причината за привидната привидната липса на връзка между отделните преживявания.
Ако някоя мисъл, чувство или болестен симптом на пръв поглед нямат връзка с предхождащите ги психични дейности, това изглежда така, защото те са свързани с несъзнаваните психични процеси. Ако открием причините тогава привидната несвързаност изчезва т.е. причинноследствените взаимоотношения стават ясни.
Все още няма средство, чрез което да се наблюдават непосредствено несъзнаваните психични процеси. Всички методи изследват тези явления по заобиколен начин. Тени дават възможност да допуснем, че такива явления съществуват и да установим тяхното естество и значение за психичния живот на човека, който е обект на нашето изследване.
До този момент най- полезния и сигурен начин за изучаване на несъзнателните психични процеси е техниката развита от Зигмунд Фройд. През годините, през които развива техниката на психоанализата, Фройд успява с нейна помощ да открие значението на несъзнаваните психични процеси за човека, както при състояние на здраве, така и при състояние на болест.
Фройд въвежда методът на „ свободните асоциации “, като изискването е пациентът да се въздържа от волеви контрол над мислите си, защото тогава, когато той съобщава е стимулирано от несъзнавани мисли и мотиви. По този начин слушайки свободните асоциации на пациентите си / т..е. асоциации освободени от контрола на съзнанието /. Фройд успява да разбере онова, което протича несъзнавано в психиката им.
По време на изследването на несъзнаваните психични процеси Фройд стига до извода, че те могат да се разделят на две групи. В първата се съдържат мисли, спомени и други, които лесно могат да достигнат до съзнанието. Тези психични елементи се наричат предсъзнавани. Другата група явления включва онези психични елементи, които могат да се осъзнаят само след значителни усилия. Те се държат извън съзнанието от своебразна сила, която трябва да бъде преодоляна преди да се осъзнаят. Така стоят нещата и при хитеричната амнезия.
Тази група явления Фройд определя като несъзнавани в тесния смисъл на думата. Те оказват най- силно влияние в психичната дейност. Освен това несъзнаваните процеси могат се сравнят по прицизност и точност със съзнаваните.
Нагоните. Инстинктът и нагоните. Ерос и Танатос. Едопов комплекс и нагоните.
Това, което наричаме нагон в психологическата литература обикновено се обозначава с инстинкт. Инстинкт е по- подходящ термин от нагон, защото с него озънааваме при човека тази система на психичния живот, която съотвества на това, което се означава като инстинкт. Разликата се състои в това, че инстинктът е вродена готовност за реагиране по еднообразен и сериотипен начин за определена група от дразнители.
Той е съставен от поведенчески реакции, много по сложни от обикновения рефлекс. Но също като безусловния рефлекс инстиктът при животните с централна нервна система се състои от следните елементи: дразните, възбуда на ЦНС и моторна реакция, следваща определен път. Нагонът у човека не включва моторната реакция и се състои само от възбудата на ЦНС предизвикана от дразнител.
За разлика от предопределеността характерна за инстинктите при животните, моторната активност при човека, настъпваща в следствие на възбудата, се осъществява от високо развити сттруктури на психиката. Наричат се Его и дават възможност реакцията стимулирана нагоните да се видоизменя в зависимост от опита на мисленето.
Нагонът е генетично детерминиран компонент на психиката, чиито действие създава психична възбуда. Тази възбуда подтиква индивида към действие, което в общи линии е програмирано генетично, но може да се променя значително в зависимост от индивида.
Действието води до затихване на възбудата и напрежението, до задоволяване. Реакцията към нагонното напрежение се разгръща в определена последователност. Тя изглежда така: напрежение, моторно действие и затихване. В последната версия на своята теория Фройд допуска предположението, че съществуват два основни нагона- сексуален и агресивен.
Както подсказват наимениванията този дуализъм най- общо е израз на това, което във всекидневието наричаме секс и агресия. Най- общо може да се каже, единият нагон поражда еротичния компонент на психичната дейност, а другия разрушителния. Въз основа на това деление се приема, че съществуват два вида психична енергия- едната свързана със сексуалния, а другата с агресивния нагон. Първата има специално име- либидо.
Втората няма име, но съществува предположение, че се нарича деструдо. Разделението на нагоните на сексуален и агресивен съгласно тази теория е направено въз основа на психологически съображения. В своята първоначална теория Фройд се опитва да свърже психологическите представи за нагоните с някои основни понятия на биологията и предлага те да се наричат нагон към живота и нагон към смъртта.
Към края на третата година водеща сексуална роля започва да се поема от гениталиите и нормално се продължава от тях и след това. Тази фаза се нариа фалична по две причини. Първо, защото интересът на детето и от двата пола се насочва към пениса. Приема се, че клиторът, който ембрионално е аналог на пенис при жените, органът на сексуалното задоволяване на малкото момиченце. При някои случаи тази тенденция може да продължи до края на живота, макар че е нормално клиторът да отстъпи тази роля на влагалището.
И така трите фази на психосексуалното развитие са: орална, анална и фалична, като последната се влива в пуберитета и се вгражда устойчиво в зрялата сексуалност. Фазата на полово зрелият човек се нарича „ генитална“. Разликата между фалична и генитална фаза е въпрос не на съдържание, тъй като способността за оргазъм се достига едва през пуберитета.
Фазите на сексуалното развитие на детето влияят на психичния живот и определят силата на интересите му, значението на отделните сексуални обекти и форми на задоволяване на сексуалния нагон през отделните периоди.
Либидото, което катексира обектите и формите на задоволяване от по- ранната фаза се отдръпва постепенно от тях и се катексира в обекти от следващата фаза. Либидоносният катексис е много силен и не може да се преудолее. Въпреки, че по- голямата част от либидото може да премине към нови обекти една малка част от него остава свързана с първоначчалния обект. Задържането на катексиса в обекти от ранното детство се нарича фиксиране на либидото. Фиксирането най- често е израз на психопатология. Той е най- често напълно несъзнавано, а понякога частично несъзнавано.
В хода на психосексуалното развитие може да се наблюдава и обратно развитие или връщане на либидосния катексис към предишни етапи на развитие.
Това връщане на либидото се нарича „ регрес “ т.е. връщане към предишни обекти и начини на задоволяване.
Регресът е тясно свързан с фиксирането, тъй като регресът се насочва предимно към обекти и начини на задоволяване, към които индивидът все още е фиксиран. В повечето случай регресът се проявява при неблагоприятни външни обстоятелства. Той може да бъде нормално явление, а при други да е патологичен белег.
Фройд приема агресивния нагон много по- късно, когато сексуалния нагон е вече признат и е станал обект на специални изследвания. Появите на агресивния нагон показват също фиксиране и регрес и преминават през орална, анална и фалична фаза. Това означава, че агресивните имулси на малкото дете могат да се разтоварят с орални действия, например хапане.
В по- късните фази напълването на гащите или задържането на изпражненията придобива водещо значениие за изразяване на агресията, а при още по- големите деца пениса и неговите функции се преживяват като средство за разрушение. Съществува спор по отношение на това дали разтоварването на агресивния нагон носи удоволствие. Фройд предполага, че не носи. Други автори са на обратното мнение.
Връзки на Аз-а с външния свят. Нарцисизъм, Едипов комплекс и Суперего. Формиране и функции на Егото. Защитни механизми.
Една от функциите на Егото е да контролира външната среда. Способността за сетивно възприятие са : за припомняне, сравняване и мислене. Третата функция е моторния контрол. Наред с тези разнообразни и взаимосвързани функции съществува още една функция- способността за отчитане на реалността т.е. способността за отчитане на реалността т.е. способността на Егото да разграничава дразнителите и усещанията, които произхождат от външния свят, от онези, които се пораждат от импулсите на Ид-а.
Способността на Егото да контролира разтоварването на енергията на Ид-а е необходима за пълноценното използване на външната среда. Когато изчаква човек е в състояние да избегне някои неприятни последици от непосредственото задоволяване и по този начин да засили доставеното удоволствие. Неодобрението на възрастните заставя Егото да започва да се противопоставя на Ид-а, като в крайна сметка Егото се превръща в господар на импулсите на Ид-а.
Основен за развитието на Егото е неотрализацията на нагонната енергия, която допринася за редуцирането на либидоносната и агресивната енергия на Ид-а и за увеличаване енергията на Егото. Друг форма за ограничяване изканията на Ид-а е процесът на задоволяване чрез фантазията.
Основна характерна черта на фантазията, е че тя осъществява желанията на Ид-а като по този начин задоволява съответните импулси и частично разтоварва енергията им. Една от най- решаващата характеристика на цялостния процес, което дава възможност на Егото да се противопоставя на Ид-а е склонността на хората да реагират със страх на пределени обстоятелства.
Фройд свързва тревожността с т.е. „ травматична ситуация ‘‘ и „ ситуация на заплаха “. Прие тя не травматината ситуация психиката е завладяна от дразнители, които са толкова много на брой, че тя не е в състояние да ги управлява, нито да се разтовари от тях. Фройд приема, че при всяко подобни явление явнотоматично се появява тревожност. Ситуацията на заплаха може да се обясни с примера с пеленачето, чиято майка я няма. В резултат на това Егото възприема разделянето с майката като „ ситуация на заплаха “.
Когато прецени, че импулсите идващи от Ид-а могат да предизвикат ситуция на заплаха, Егото им се противопоставя. Егото подбужда тревожност, която служи като сигнал за опасност и по този начин привлича принципа на удоволствието на своя страна с цел да отблъсне появата на опасните импулси.
Това противопоставяне се нарича защитна реакция на Егото. За тази цел Егото използва всичко, което е на негово разположение- фантазия, възприятие и т.е.Има и специфични защитни реакции наречени защитни механизми. А те са :
- Изсласкване- Тази дейност на Егото чрез, което то отстранява от съзнанието нежеланите импулси на Ид-а заедно с нейните производни като спомени, емоции, компнежи и фантазии. Тази дейност на Егото, чрез която се отстраняват от съзнанието нежеланите импулси на Ид-а заедно с техните производни като спомени, емоции, копнежи и фантазии. Изтласкването постоянно създава дълготрайно, дори постоянно напрежение между Егото и Ид-а. Изстласканият материал задържа в него нагонна енергия, която продължава да се стреми към разстоварване, а Егото влага голяма част от своята енергия, за да поддържа изсласкването. Тази енергия на Егото се нарича контракатексис.
- Формиране на реакция- Двойка амбивалентни чувства например омразата става постоянно несъзнавано и се засилва в съзнанието. Формирането на реакция е несъзнавам процес и променя трайно Егото.
- Изолация на афекта или изтласкване на емоция- фантазията свързана с желанието има съответен спомен от миналото и запазва достъпа си до съзнанието, докато емоцията е отделена от тях и не може да достигне съзнанието.
- Отменянето- отнася се до действия, целящи да отменят въображаемото зло, което човек си представя, е причинил в следствие на неговите желания.
- Отричането- Отричат се неприятни афекти от външната действителност чрез фантазия или действие. Отнася се до блокирането на определени впечатления от външния свят или на тях им се отделя твърде внимание.
- Проекция- Приписване на собствените на собствените желания и импулси на хора и предмети, които не са желани за нас.
- Насочване срещу себе си- насочване на инстиктивния импулс към себе си като нараняване на самия себе си и често придружава с несъзнавана индификация с обекта, към който е насоччен импулсът.
- Регрес- връщане изцяло или частично в по- ранни фази на развитие. Всички защитни механизми могат да се открият както в нормалното психично развитие, така и при болестни състояния.
Близък до тези механизми, но в известна степен различен е механизмът на сублимация. Това е вид заместително действие, което следва изисванията на външната среда и е в състояние да доставя до голяма степен несъзнавано задоволяване на нагоните, които е невъзможно да се задоволят в истинския си вид т.е. първоначалния импулс е модифициран по такъв начин, че да бъде приет и одобрен от обществото. Либидото може да се предвижва в тялото и да се фиксира в определени негови части. Насочване на либидото към Аз-а се определя като нарцисизъм. Когато този термин се отнася до възрастни хора означава три неща :
- Хипер катексис в Аз-а
- Хипо катексис в обектите от средата
- Патологично и незряло отношение към обектите.
Когато нарцисизмът се отнася до децата той означава нормален етап от развитието. Според Фройд по- голямата част от либидото остава нарцистично до края на живота до края на живота. Детското либидо е свързано с т.н. Едипов комплекс. Това е периодът между две и половина до шест години. Отношенията с обектите, които съставляват Едиповия комплекс са от изключително значение както за нормалното развитие, така и за отклоненията в него.
Това е двойствена нагласа към двамата родители: от една страна е налице да се премахне мразеният от ревност баща и се заеме мястото му в сексуалната връзка с майката. От друга страна съществува желанието на момичето да се отстрани майката и да се заеме мястото и до бащата. Отмъщението, от което се страхува момчето като резултат от едиповите му чувства към майката е, че ще загуби пениса си. Този страх се нарича страх от кастрация.
Осъзнаването на факта, че не е въоръжено по същия начин като момчетата у малкото момиче се пораждат силни чувства на завист, срам, малоценност. Въпреки, че едиповите фантазии те продължават да съществуват в съзнанието като блянове от детството и да влияят върху психичния живот на възрастния човек. Едиповият комплекс има значение за изграждане на Суперегото. То съотвества на това, което наричаме съзнателност. То включва моралните устои на личността. Неговите функции са :
- Одобряване и неодобряване на действията и желанията на основата на представите за справедливост.
- Самонаблюдение и самокритичност.
- Самонаказание.
- Налагане на корекции в поведението или разкаяние за лошите постъпки.
- Похвала и любов към себе си като награда за добродетелни постъпки и мисли. Суперегото е тясно свързано с Едиповия комплекс и е резултат от индификациите с моралните и ограничаващи аспекти на родителите. От начало Суперегото е съставено от интернализираните отбрази на родителите такива, каквито се преживяват по време на едиповата фаза. Суперегото не прави разлика между желание и действие и заплашва с наказание и двете. Друга характерна черта на Суперегото е способността му да поражда несъзнавана нужда от самонаказание.
Психология на съновиденията
Психоаналитичната теория за сънищата може да се формулира по следния начин. Субективното преживяване, което се появява в съзнанието, докато човек спи, което се нарича сън е крайния продукт на несъзнаваната психична дейност. Поради естеството на интензивността си заплашва да наруши спокойствието на спането.
Вместо да се събуди спящия човек той започва да сънува. Съзнаваното преживяване докато човек спи независимо дали си го спомня или не се нарича явно съдържание на съня. Несъзнаваните мисли и желания, които заплашват да събудят спящия човек, се нарича латентно съдържание на съня. Несъзнаваната психична дейност на превръщане на латентното съдържание в явен сън се нарича механизъм на сънуването.
Латентното съдържание може да се разделя на три основни категории. Първата категория се състои от сетивни възприятия по време на спането. Когато се натрапват постоянно на сертивните органи на спящия човек, такива възприятия могат понякога да вземат участие в пораждането на съня. Повечето импулси от сетивните органи нямат забележим ефект върху психиката по време на спане. Това се отнася до онези усещания, коитов будно състояние се приемат като силни.
Второто, е че смущаващи дразнители могат да събудят спящия, без да предизвикат сън. Втората категория съдържание на латентния сън може да е съставено от мисли, които преобладават в съзнанието на човека в будно състояние и продължават да бъдат активни несъзнавано по време на спане. Поради тази активност те имат способност да събудят спящия човек по същия начин, както външните дразнители.
Ако вместо да се събуди човек сънува тези мисли и идеи стават ччаст от латентния сън.
Третата категория се състоиот един или няколко импулса от Ид-а, които са лишени от достъп до съзнанието поради защитните действия на Егото и не могат да се задоволяват пряко в будно състояние. Това е тази част от Ид-а, която Фройд нарича изсласкване. Това латентно съдържание се състои от импулси породени от изсласканата част от Ид-а, произлизащи от ранното детство.
Третата категория се разграничава рязко от останалите две, които се състоят съответно от настоящи усещания и проблеми. Латентното съдържание на сънищата има два източника- настояще и минало. Характерно за всички сънища е, че латентното съдържание е несъзнавано, докато явното не е.
Явното съдържание е визуален образ, докато латентното е нещо като желание или импулс. Явното съдържание е фантазия, изобразяваща задоволяването на латентното съдържание. Много често явното съдържание на сънищата при възрастните хора е замаскирана и изкривена версия на фантазията. Осъществява желанието, което се преживява като зрителен образ.
Замаскирането и изкривяването са толкова силно изразени, че е почти невъзможно да се установи осъществяването на желанието в явния сън. Явния сън понякога е смесица от несвързани фрагменти, които изглеждат безсмислени. Понякога явния сън става страшен и нежелан и ни най- малко не съдържа приятните чувства, които се предполага, че съпровождат осъществяването на желанията и фантазиите. Това изкривяване се дължи на механизма на сънуването.
Този механизъм сочи два основни и един допълнителен фактор. Първият основен фактор е превеждането на езика на първичния мисловен процес на латентното съдържание на цялото или на онези части от него, които все още преведени. Това действие е последвано от сгъстяване на всички елементи на латентното съдържание във фантазия, осъществяваща желанието.
Друг основен фактор за защитните операции на Егото, които упражняват силно влияние върху процеса на превеждането и формирането на фантазията. Третият или допълнителен фактор Фройд нарича вторична ревизия.
Тревожността е основната характеристика на явното съдържание. Тя се проявява в кошмарите, които разкриват провал на защитните операции на Егото. Някои елемент на латентното съдържание успява да проникне в съзнанието въпреки защитите на Егото и се появява в явното съдържание на съня неподправено или се разпознава от Егото твърде лесно. В резултат на това Егото реагира с тревожност.
Друг вид сънища са т.н. наказателни сънища. При тях Егото предвижда вина т.е. упрек от Суперегото в случай, че част от латентното съдържание се прояви директно в явния сън. Защитите на Егото се противопоставят на тази част от латентното съдържание. В резултат на това явния сън вместо да изрази замаскираната фантазия за осъществяване на изтласканото желание, изразява замаскирана фантазия за осъществяване на изсласканото желание, изразява замаскирана фантазия за наазание по повод желанието.
Според съвременната психоаналитична теория за психичния апарат факта, че явният сън е халюцинация се обяснява по следния начин: по време на сън голяма част от функциите на Егото намаляват и волевата моторна дейност и е почти напълно парализирана по време на спане. Намалена е и способността на Егото да отчита реалността.
По време на спане функциите на Егото регресират дълбоко до нивото на ранния стадии на живота. Мисленето е представено от първичния процес. То е предимно предвербално, което означава, че се състои от сетивни образи, най-вече зрителни. Загубата на способността да се отчита реалността вероятно е последица от регреса.
Психологичният конфликт и психо-неврологични симптоми.
Защитни психоневрози. Смисълът на невротичния симптом.
Фройд създава определението си за психопатологията на и психоневрозите въз основа на опита си от изследването на забравените спомени, при които психопатологичните събития се отнасят до детските години и до сексуалните преживявания на пациентите. Той излага хипотезата, че тези заболявания са резултат на психически увреждания, получени след преживяване в детството от възрастен или по- голямо дете.
Въз основа на този опит приема, че ако пациентът е участвал активно в травматично сексуално преживяване, последващите симптоми ще бъдат натрапливости. Ако неговата роля в травматичното преживяване е била пасивна симптомите ще бъдат хистерични. Фройд не се отказва от идеите си, че в основата на всяка психо-невроза лежи нарушение в детския сексуален живот и това схващане и до днес е ядрото на психоаналитичната теория за тези състояния.
Скоро след това Фройд се убеждава, че в много случай разказите на пациентите за сексуалното прелъстяване са всъщност фантазии, а не действителни симптоми, въпреки тяхното убеждение, че са истински преживявания. Фройд прави огромна крачка напред като осъзнава, че сексуалните интереси и дейности са нормална част от човешкия живот и се свеждат само до травматичните събития. Така той формулира теорията си за детската сексуалност.
В резултат на това откритие придаването на значение на чисто случайни травматични преживявания намалява отдаването на значението на наследствеността. Фройд успява да докаже също, че психоневрологичните симтоми имат смисъл подобно на елементите от явния сън. Симптомите са замаскирани и изопачени изрази на несъзнаваните сексуални фантазии.
Това схващане e изразено във формулировката, че сексуалния живот на психоневротика се проявява изцяло или частично чрез неговите симптоми. При хистерията и защитните психоневрози има нарушение в отношенията между и Ид-а в ранното детство. Този конфликт се разрешава от Егото, което успява да приложи стъбилен и ефективен начин за контрол на опасните прояви.
Това е сложна операция, която обикновено се състои от една страна от прилагане на защити, а от друга- от промени в Егото по пътя на индификация, сублимация или регрес. Независимо от достойнствата на използвания начин за контрол той винаги работи само за ограничено време: винаги настъпва момент, в който някое събитие или преживяване нарушава равновесието и апаратът на Егото става неспособен ефикасно да контролира нагоните.
Тези отключващи фактори могат да действат като засилват нагоните или като отслабват Егото. Нагоните заплашват да нахлуят в съзнанието и да се превърнат в действия въпреки опитите на Егото да ги възпре. Така се поражда конфликт, между Егото и Ид-а, при което Егото е в по- слаба позиция. В резултат на това се стига до компромис т.е. психоневротичен симптом. Става дума за провал в защитите на Егото.
Разглеждан от позицията на Ид-а психоневротичния симптом всъщност е заместител за задоволяване на изтласкани желания. Вторичната полза е особен случай на опитите на Егото да използва създадените възможности за доставяне на удоволствие и задоволяване. От гледна точка на Фройд може да се окаже твърде важна от гледна точка на лечението.
Понякога пациента несъзнавано предпочита неврозата, тъй като нейните симптоми стават от особена полза за него.
Регресът е един многото защитни механизми, които могат да се използват от Егото. Колкото по- дълбок е регресът, толкова по тежки са симптомите.
Съвременно състояние на психоанализата
Още в началото, когато разглежда значението на психоанализата за света на идеите, Фройд сравнява откриването на психоанализата с откритията на Коперник и работата на Дарвин. Психоанализата ни показва, че не сме господари дори на собствената ни психика. Ние се подчиняваме и се управляваме от несъзнавани психични процеси, от желания страхове, конфликти и фантазии, за които дори не подозираме.
Днес психоанализата не е вече нова. Новото в нея постепенно се изгубва, както става с теорията на еволюцията и за слънчевата система. Познанията по психоанализа водят до разширяване на кръгозора по същия начин, както правят това основните теории на физиката и биологията. Тези теории откриват прозорец към света около нас.
Откритията на психоанализата дават възможност да получим пълна представа за психиката и поведението на хората, за човека като личност. От Фройд научаваме, че всяка мисъл и действие са обусловени от много по- сложен начин. Сега знаем, че действията и мислите се формират от една страна от силите на Ид-а, от друга страна от защитите на Егото, от трета от моралните изисквания на Суперегото и четвърто от външните обстоятелства позволяващи да се задоволяват или не нагоните.
Какви нови възможности ще донесе бъдещето по отношение изследването на психиката не е много ясно. В момента най- доброто средство е психоаналитичния метод. Данните получени от него безпорно оставят съмнение по много въпроси. С прилагането на този метод се хвърля много повече светлина в областта на човешката психология.
Напоследък психоанализата все повече се приема за важен метод на лечение и проложението й нараства. Значението и се простира извън полето на психичните заболявания. Психоанализата може да достави информация за много страни на нормалния психичен живот. Основният интерес все още е насочен към клиничната практика и психоаналитичното обучение.
Друга област, която ангажира усилията на малка група психоаналитици е детското развитие. Психоаналитиците наблюдават детския психичен живот дават значителен принос за развитието на психиката в ранните години от живота.
Психоанализата освен всичко друго е и изучаване биографията на човека. Тя търси основните събития в живота му, техните взаимоотношения, факторите, които ги причиняват и психологическите им последици. Нейният основен интерес е начин към тази страна от живота, която човек крие не само от други хора, но и от себе си.
Значение психологичния конфликт за формиране на нормални личностови качества
В областта на характера психоанализата се интересува от отношението между особеностите на характера и нагоните на малкото дете. Фройд посочва връзката мъжду превъплащенията на аналната еротика в детството и проявите на педантичност, справедливостта и неотстъпчивостта в по- късна възраст, както и аналогична връзка между детските фалични желания и амбивалетността на възрастния. Повечето психоаналитици са съгласни с Фройд.
Създадена е класификация на характери, което се основава на наблюдение върху характерните особености и фазите на развитие на либидото. Става дума за анални, орални и фалични характери или черти на характера. Клиничната практика потвърждава наблюденията на Фройд, че характеровите особености произлизат от анални желания и конфликти в детството.
Тази класификация се основава на нагоните и по- точно на либидото. Тя налага предимно на влиянието на нагоните върху психичния живот. По- късно се натрупват познания за сложния път, който човек извървява от нагонните желания от детството и породените от тях конфликти до поведението на възрастния.
Не всички индефикации през едиповия период са свързани с формиране на Суперегото. Някои от тях са изопачен израз на детските сексуални желания и конкуренция. Нормално е малкото момче да има съзнавано желание да бъде като баща си. Същото може да се наблюдава и при майка и дъщеря.
Това, което се отчита като физическа прилика между родители и деца понякога е само поведенческа прилика. Причината за това не е наследяването на физически качества. Приликата се дължи на придобити психични особености в резултат на несъзнавани индификации по време на детството. Те често са израз на желанието на детето да бъде родителя, с когото да се индифицира по този начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар